Речник на думите в българския език

мн. магьосници, м.
1. Лице, което прави магии или лекува с магии; вълшебник.
2. Прен. Лице, което може да привлича и омайва с качествата и проявите си другите.
• прил. магьоснически, магьосническа, магьосническо, мн. магьоснически.

Библейско тълкуване: Един който прави магии. Тази дума е почти еднозначна с вълшебник, предвещател, или чародей. Магьосниците, са били едно съсловие хора, които са се занимавали с баяния и прорицания, и които поради дълбоките си познания и посредством някакви си обреди, са се хвалили, че могат да извикат духовете на умрелите от мрачните им жилища, и да ги принуждават да разкриват неща, непостижими за човешките сили. Те се опитвали още, да изгонват бесове посредством някои билки и баяния - Д.А 13:6,8. Често тогавашните учени хора, са злоупотребявали със знанието си и са мамили света, че уж могат да предсказват съдбините на хората от движенията и изгледът на планетите и звездите, и да церят болни чрез повтарянето някакви си думи, и др. На това съсловие е принадлежал Симон магьосника, който се споменава в Д.А. 8:9,11.

(същ.) маг, чародей, вълшебник, фокусник
(същ.) обаятел, прелъстител
(същ.) заклинател
(същ.) гадател

magician, wizard, sorcerer (u прен.); theurgist, necromancer, conjurer, wise man

Магия -
Магьосникът от Оз -
Магьосникът (карта таро) -
Магьосникът от Чосон -
Магьосникът от Землемория -
Магьосник (роман) -
Стивън Фрейн -
Магьоснически свят -
Магьосниците отвъд Уейвърли Плейс -
Магьосниците от Уейвърли Плейс -