Речник на думите в българския език

съществително име, среден род - ед.ч.
котило	- основна форма на думата
котилото	ед.ч., членувано
котила	мн.ч.
котилата	мн.ч., членувано
глагол - мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р.
котя	- основна форма на думата
котиш	сег.вр., 2л., ед.ч.
коти	сег.вр., 3л., ед.ч.
котим	сег.вр., 1л., мн.ч.
котите	сег.вр., 2л., мн.ч.
котят	сег.вр., 3л., мн.ч.
котих	мин.св.вр., 1л., ед.ч.
коти	мин.св.вр., 2л., ед.ч.
коти	мин.св.вр., 3л., ед.ч.
котихме	мин.св.вр., 1л., мн.ч.
котихте	мин.св.вр., 2л., мн.ч.
котиха	мин.св.вр., 3л., мн.ч.
котех	мин.несв.вр., 1л., ед.ч.
котеше	мин.несв.вр., 2л., ед.ч.
котеше	мин.несв.вр., 3л., ед.ч.
котехме	мин.несв.вр., 1л., мн.ч.
котехте	мин.несв.вр., 2л., мн.ч.
котеха	мин.несв.вр., 3л., мн.ч.
коти	повелително наклонение, ед.ч.
котете	повелително наклонение, мн.ч.
котил	мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р.
котилия	мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., непълен член
котилият	мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., пълен член
котила	мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р.
котилата	мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р., членувано
котило	мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р.
котилото	мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р., членувано
котили	мин.деят.св.прич., мн.ч.
котилите	мин.деят.св.прич., мн.ч., членувано
котел	мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р.
котелия	мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., непълен член
котелият	мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., пълен член
котела	мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р.
котелата	мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р., членувано
котело	мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р.
котелото	мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р., членувано
котели	мин.деят.несв.прич., мн.ч.
котелите	мин.деят.несв.прич., мн.ч., членувано
котен	мин.страд.прич., ед.ч., м.р.
котения	мин.страд.прич., ед.ч., м.р., непълен член
котеният	мин.страд.прич., ед.ч., м.р., пълен член
котена	мин.страд.прич., ед.ч., ж.р.
котената	мин.страд.прич., ед.ч., ж.р., членувано
котено	мин.страд.прич., ед.ч., ср.р.
котеното	мин.страд.прич., ед.ч., ср.р., членувано
котени	мин.страд.прич., мн.ч.
котените	мин.страд.прич., мн.ч., членувано
котещ	сег.деят.прич., ед.ч., м.р.
котещия	сег.деят.прич., ед.ч., м.р., непълен член
котещият	сег.деят.прич., ед.ч., м.р., пълен член
котеща	сег.деят.прич., ед.ч., ж.р.
котещата	сег.деят.прич., ед.ч., ж.р., членувано
котещо	сег.деят.прич., ед.ч., ср.р.
котещото	сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., членувано
котещи	сег.деят.прич., мн.ч.
котещите	сег.деят.прич., мн.ч., членувано
котейки	деепричастие

мн. котила, ср.
1. Всички животни от едно раждане. Тези котета са от едно котило. В първото котило имаше три кученца.
2. Място, където свободно се въдят животни; леговище. Тук е котилото на змиите. Открих едно котило на котки зад къщата.
3. Прен. Пренебр. Свърталище, бърлога, развъдник за вредни насекоми или за човешки пороци. Блатото е котилото на комарите. Тук било котилото на крадците.

(същ.) свърталище, средище, бърлога, дупка, гнездо
(същ.) котерия, пасмина, банда

1. litter (of kittens etc.), прен. brood
2. (скривалище) hole, earth
(на зверове) lair, den
прен. den, nest
КОТИЛО на усойници/на престъпления a nest of vipers/of crime