Речник на думите в българския език

мн. корени, (два) корена, м.
1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от нея. Дълбоки корени. Извадих цветята с корените. Гъсти корени.
2. Разг. За градински растения – цялото растение. Колко корена домати имаш в двора си• Имам десетина корена ягоди.
3. Вътрешната, враснала в тялото част на зъб, на нокът, на косъм. Зъбът има болен корен.
4. Прен. Начало, основа, първопричина. Корените на злото.
5. Прен. Род, произход. Коренът ми е от Северна България. Имам добър корен.
6. Разг. Сухото и кухо стъбло на слънчогледа. Слънчогледови корени.
7. Спец. В езикознанието – част от думата, без представките, наставките и окончанията, която носи значението.
8. Спец. В математиката – число, което, повдигнато на степен, дава друго число. Кое число е квадратният корен на числото четири?
• прил. коренов, коренова, кореново, мн. коренови. Коренова система. Коренова част на растение.
• Пускам/пусна корен. Разг. Задържам се дълго някъде, заселвам се.

(същ.) произход, коляно, поколение, род
(същ.) начало, извор, източник
(същ.) зародиш, зачатък, зараждане
(същ.) основа, дъно, вътрешност

1. root
(въздушен-на бръшлян и пр.) crampon
изваждам/изтръгвам с КОРЕНа pull up/tear by the roots, uproot, прен. eradicate
с КОРЕНа root and branch
пускам/хващам КОРЕН take/strike root (и прен.), (за растение и) strike, прен. и settle
пуснал съм дълбоки, КОРЕНи be deeply rooted/entrenched
2. вж., мат. root
(знакът) radical
КОРЕН квадратен от square root of
КОРЕН трети от cube root of
3. (произход) stock, family, race, descent
сея на КОРЕНа му ряпа вж. сея