Речник на думите в българския език

, мн. колена, колене ср. 1. Става на крак между бедрото и пищяла. Сядам на колене. Върти ме коляното, ще вали. 2. Спец. В ботаниката - удебеление на стъбло. Стъблото на бамбука има много колена. 3. Къса водопроводна тръба, извита под прав ъгъл, посредством която се прави чупка на тръбопровод. // прил. коленен, колянна, колянно, мн. коленни. Колянна става. • Морето ми е до коляно. Струва ми се, че всичко е много лесно и просто. • Падам на колене. Моля се настоятелно и горещо.

(същ.) род, потекло, поколение, корен, порода, сой, джинс
(същ.) произход, родословие, линия

1. анат. knee
до КОЛЯНО knee-deep/-high
на колене on o.'s knees, kneeling
падам на колене fall/drop on o.'s knees
падам на колене пред някого bend the knee to s.o.
накарвам някого да падне на колене bring/force s.o. to his knees
морето му е до КОЛЯНО вж. море
на глупците морето им е до КОЛЯНО fools rush in where angels fear to tread
2. (род, произход) stock, family, line; tribe
от добро КОЛЯНО of good stock
от същото КОЛЯНО of the same stock
гоня до девето КОЛЯНО persecute fiercely/implacably
3. тех. knee, leg, elbow, toggle
4. бот. joint, node

Коляно -
Колянов вал -
Коляно-мотовилков механизъм -
Коленно капаче -
Колонок -
Колоноскопия -
Колно -
Колоно -
Колин (окръг) -
Колин (окръг, Тексас) -