Речник на думите в българския език

мн. книги, ж.
1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст. Чета книга. Купих си нова книга.
2. Литературно или научно съчинение, оформено като печатно произведение. Книгата “Под игото”. Книга със стихотворения.
3. Ръкопис на литературно или научно съчинение. Завърших книгата и я предадох за печат.
4. Голяма тетрадка, обикн. с разграфени страници, за водене на сметки, за решения, за описване на документи и др.
5. Разг. Учебник. Днес трябва да нося много книги на училище.
6. Остар. Хартия. Уви сиренето в дебела книга.
7. Спец. В анатомията – трети дял на стомаха у преживни животни.
8. Само мн. Ценни книжа. Днес книгите на тази банка не се продават.
• същ. умал. книжка, мн. книжки, ж.
• Настолна книга. Книга, която се чете непрекъснато.
• Червена книга. Книга със сведения за редки и изчезващи растения и животни в света.
• Влизам в червената книга. Обявяват ме за специална защита заради опасност от изчезването ми.

Библейско тълкуване: Много видове материали са се употребявали в старо време за правенето на книги. Плочи от желязо или от мед, корите на дърветата, кирпичи, камъни и дървета са били употребявани, за да вдълбават върху тях тези неща и документи, които човеците желаели да предадат на поколенията - Вт. 27:2,3; Йов 19:23,24. Божиите закони са написани на каменни плочи. Надписи са се правели още и върху керемиди и кирпичи, които изпичали на огън. Много от тях са намерени между развалините на Вавилон. Виж Вавилон и Навуходоносор. Дървени плочи, особено чемширови и слоново-костни са били добре познати на древните народи; когато са били от дърво, те са покривани често с восък, върху който пишели с върхът на желязна писалка, или с един друг инструмент - Ер. 17:13; Лк. 1:63, и това писмо е можело да се изтрива с широкия край на инструмента. В по-късните времена, листата на финиковото дърво са употребявани вместо дървените плочи, а също и най-тънката кора на дървета, такива като липа, осен, клен и брест. Понеже тези кори се навивали, за да могат да се носят по-лесно, то томът се наричал свитък - име запазено също за свитъци от книги или от пергамент.

Древните народи са писали и на платно, но най-стария материал върху който обикновено пишели е папирусът, една тръст добре известна в Египет, и в други страни, и която расте и до днес в Сицилия и в Халдея. По-късно в Пергам е открит пергаментът от кожи, и е бил употребяван за свитъци. Перото за писане върху тези меки материали е било една четчица, или една тръст разцепена на края - Ер. 36:23. Мастилото се правело от сажди, от въглищата на слонова кост, и др. Писарите са носели мастилниците в поясите си - Ез. 9:2. Правенето на книга от платно, в днешния и вид, стана известно за пръв път в Европа около 1300г. след Р.Х. Изкуството на книгопечатането се въвело около 150 години по-късно.

Една древна книга е имала видът на един дебел свитък от един материал като книга за писание, написана обикновено в успоредни колони само върху едната страна, и четена, като са я разгъвали постепенно с помощта на два малки вала, единия в началото, а другия в края на свитъка. Един свитък се е запечатвал някой път, като се връзвал или обвивал с една връв, върху която се е капвало восък, и се е удряло печат - Ис. 29:11; Отк. 5:1-3.

Че изкуството на писанието се е употребявало отрано, може да се заключи от онова, което се споменава в Бит. 5:1; Из. 17:14; Йов 13:26, 19:23, 31:35. Египтяните са знаели да пишат от най-стари времена.

Древните писатели, вместо да пишат книгите си, и пр., със собствената си ръка, често употребявали преписвачи. Апостол Павел го отбелязва като един особен случай, в посланието към Галатяните, че той го е писал със собствената си ръка - Гал. 6:11. На другите писма той само прибавял поздравлението със собствената си ръка - 1Кор. 16:21; Кол. 4:18; 2Сол. 3:17. Преписвачът който е писал посланието към Римляните, споменава за себе си на края - Рим. 16:22. Виж Букви.

Книгата на родословието е спомената в Бит. 5:1 и Мт. 1:1, в смисъл на един родословен списък. Виж Родословие.

Книгата на Господните войни - Чис. 21:14, е била вероятно една книга съставена от исторически военни песни.

Книгата на праведните - 2Цар. 1:18, вероятно е сборник на народни повестни стихотворения, начин който е употребяван за увековечаването историята на древните времена. Виж Праведният.

Книгите на Летописите на царете Юдови и Израилеви, са общонародни записки - 3Цар. 14:19,29.

Книгата на живота, или на живите - Пс. 69:28. Вероятно е, че тези преносни изречения са взети от обичая на царете да правят списък на лицата, които бяха на служба при тях, на областите които управляваха, на военните си чиновници, на числото на войските си, понякога още и имената на войните си. За Бог се казва, че записва имената, делата и назначенията на човеците в свитъци; и свитъкът, в който са записани така имената на онези, които са избрани за спасение се нарича "книгата на живота" - Фил. 4:3.

(същ.) том, брошура, свитък
(същ.) съчинение, произведение
(същ.) хартия, бумага
(същ.) тефтер, блок, бележник

1. book
(регистър и) register
телефонна КНИГА a telephone directory
КНИГА за посетители visitors'-book
КНИГА за гражданското състояние register
КНИГА за похвали и оплаквания a book of recommendations
КНИГА за оплаквания a book of complaints
домова КНИГА house-register
касова КНИГА cash-book
главна КНИГА ledger
2. (хартия) paper
3. (писмо) letter
на КНИГА on paper; theoretically
говоря като по КНИГА speak fluently
не зная КНИГА be illiterate