Речник на думите в българския език

кирта, само ед., ж. Наслоена нечистотия по кожата на човек или животно. Изтривам кир с кесия за баня.

Библейско тълкуване: I. Един силен Моавски град, наричан още Кир-аресет, и Кир-арес - Ис. 15:1, 16:7,11; Ер. 48:31. Той бе веднъж почти разрушен от Йорам, израилевия цар - 4Цар. 3:25. Сегашното му име е Керак, наброява около триста къщи, и е разположен на една стръмна могила в горната част на един дол, който се простира от морето до петнадесет мили в Моавските планини.

II. Мястото където Теглат-феласар пресели пленените от Дамаск - 4Цар. 16:9. Вярва се, че това място е било близо до река Кур или Кир, на северо-изток от Армения. Кур тече юго-източно, сбира се с Арас, и се втича в Каспийско море.

III. Син на Камбиз - Персийския цар, и на Мандана, дъщеря на Астиага - Мидийския цар. Кир помогнал на вуйчо си Киаксар (известен в Библията с името Дарий Мидянина) да завладее Мала Азия, и после със съединените си сили превзели Вавилон и нахлули в Асирийската империя. Кир се оженил за братовчедка си - дъщеря Киаксарова, и по този начин наследил и двете корони, и Персийската и Мидийската. Идването на Кир е било предсказано и от пророк Исая - Ис. 44:28, 45:1-7. И наистина, Кир освободил юдеите - 2Лет. 36:22,23. Даниил е благоденствувал във времето на Кир - Дан. 6:28.

(същ.) мръсотия, нечистотия, смет, боклук, изпражнения, кал

1. dirt, filth; grime
тези дрехи носят КИР these clothes don't show up the dirt
2. sir; Mr