Речник на думите в българския език

Библейско тълкуване: Гръцка дума означавала най-напред прав прът, а по-късно - правило или мерило, чрез което да се мери правотата на мнения и дела. В последното си значение думата е употребена в Гал. 6:16 и Фил. 3:16. В същото значение тя се е употребявала и от гръцките отци. Понеже мерилото за отсъждане на всички въпроси отците търсели волята Божия, изявена в писанията на Стария и Новия Завет, те естествено започнали да дават думата канон на свещените писания и да ги наричат канонът. Под канонът се разбира и листът или каталогът, в който се намират книгите, които съдържат боговдъхновеното правило на вярата.

За да се установи канонът на Св. Писание, трябва да се покаже, че всичките книги са боговдъхновени; че те са цели и неповредени; и че всичките достоверни книги се включват в канонът. Виж Библия.

(същ.) догма, закон, правило, предписание, правилник, ред

1. църк. canon
прен. (правило, закон) law, rule
2. муз. canon