Речник на думите в българския език
Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник
info
rechnik.info
rechnik.info
грешка?
императѝв
Тълковен речник
мн. императиви, (два) императива, м.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката – повелително наклонение. Глаголът е в императив.
• прил. императивен, императивна, императивно, мн. императивни.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката – повелително наклонение. Глаголът е в императив.
• прил. императивен, императивна, императивно, мн. императивни.
Синонимен речник
(прил.) заповед, повеление, повеля, предписание, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма, диктат
Българо-Английски речник
1. фил. imperative
категорически ИМПЕРАТИВ a categorical imperative
2. грам. imperative, the imperative mood
категорически ИМПЕРАТИВ a categorical imperative
2. грам. imperative, the imperative mood
Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!
Уникален
Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.
Удобен
Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.
Различен
След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.