Речник на думите в българския език

изскачаш, несв. и изскоча, св.
1. Излизам от някъде, като скачам. Кучето изскочи от къщичката си. Птичката изскочи от гнездото.
2. Излизам от някъде много бързо. Хората изскочиха от блока.
3. Внезапно се появявам пред погледа. Пред къщата изскочи човек. От някъде изскочи автобус.
4. За слънце, луна – внезапно се появявам (иззад облаци) или бързо се издигам.
5. За нещо пъхнато, затиснато – излизам, освобождавам се. Ризата му изскочи от панталона.
6. Прен. За мисъл, образ и др. – изведнъж се появявам в съзнанието.
7. Прен. Заемам по-високо място в обществото, отделям се от другите.

(гл.) изскоквам, рипвам
(гл.) излизам, показвам се, появявам се, явявам се, мяркам се, изпъквам, излизам наяве, излизам налице, излъчвам се
(гл.) клатя се, люлея се, подскачам, отскачам

1. jump/leap/spring out (от of); dash/rush/dart out
(за яка) ride up
той изскочи от стаята he dashed/rushed out of the room
очите му изскочиха his eyes started from their sockets; his eyes popped out of his head
връзката му е изскочила his tie has come out
яката му постоянно изскачаше his collar rode up constantly
2. (изпадам от мястото си) come off, drop, fall
3. (явявам се неочаквано) (за човек) turn up, pop up
(за нещо) turn up, crop up
съвсем ми изскочи от ума вж. ум
изскочи ми ума I was startled/scared out of my wits; I was scared to death