Речник на думите в българския език

извънредна, извънредно, мн. извънредни, прил.
1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно хранене.
2. Който е изключителен, особен. Извънреден случай.
3. Който е със специални пълномощия и функции. Извънреден представител.
4. Който е прекомерен, в много висока степен.
• нареч. извънредно. Извънредно чувствителен. Извънредно добър.
• Извънреден труд. Труд, който е в извънработното време, допълнителен.
• Извънреден професор (доцент). Нередовен професор (доцент).
• Извънреден и пълномощен посланик. Дипломатически представител на страната си в друга страна.

(прил.) извънмерен, прекомерен, грамаден
(прил.) необикновен, изключителен, особен, рядък, специален
(прил.) добавъчен, допълнителен, в повече
(прил.) краен, прекален
(прил.) неприемлив, преувеличен, невероятен
(прил.) спешен, запасен, резервен, спомагателен, авариен

1. extraordinary; special
(при особени обстоятелства) emergency (attr.)
ИЗВЪНРЕДЕН посланик/пратеник и пълномощен министър ambassador/envoy extraordinary and minister plenipotentiary
извънредни избори special elections
ИЗВЪНРЕДЕН конгрес an extraordinary congress
извънредна сесия an extraordinary/a special session
извънредно съобщение (no радиото) a news flash
извънредно издание a special edition
извънредни пълномощия emergency powers
извънредно положение a state of emergency
2. (допьлнителен) additional, extra; supernumerary
ИЗВЪНРЕДЕН труд extra hours/work, overtime (work)
извънредно възнаграждение extra pay; bonus, additional remuneration
3. (изключителен, необикновен) exceptional, extraordinary, special
(краен) extreme, utter
ИЗВЪНРЕДЕН случай an exceptional/a special case

Трибунал -
Извънредно обжалване -
Извънредно решение -
Извънредно положение -
Извънредни мерки (филм) -
Извънредни директиви -
Допълнително изработени часове -