Речник на думите в българския език

мн. игли, ж.
1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. Хирургическа игла.
2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край. Игла за инжекции. Игли за плетене. Грамофонна игла. Игли на таралеж.
• същ. умал. игличка, мн. иглички, ж. Борови иглички.
• прил. иглен, иглена, иглено, мн. иглени.
• Безопасна игла. Игла за захващане с място за прибиране на острия връх.
• От игла до конец. Разг. От край до край; подробно.
• Седя като на игли. Разг. Неспокоен съм, в очакване съм.

(същ.) карфица, топлийка
(същ.) шило, шиш, острие, бодил
(същ.) шип, трън
(същ.) остен

needle; pin
зоол. spine, quill
бот. thorn, prickle, spine, spike
(на бор) needle, spine
(като украшение) pin
(за гравиране) point
воен. (на ударник) nipple
безопасна ИГЛА a safety pin
шевна ИГЛА a sewing needle
ИГЛА за плетене a knitting needle
грамофонна ИГЛА stylus, a gramophone needle
суха ИГЛА изк. dry needle
ИГЛА на спринцовка a hypodermic needle
риба ИГЛА зоол. needle fish
бод зад ИГЛА backstitch
търся ИГЛА в купа сено look for a needle in a haystack
от ИГЛА до конец from beginning to end
разказвам от ИГЛА до конец give all the details