Речник на думите в българския език

мн. заповеди, ж.
1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане. Ректорът издаде заповед занятията да започнат на 1 октомври. Заповед за уволнение. Заповед за назначение.
2. Документ с писмено нареждане. Заповедта от министъра е три страници.
• Десетте Божи заповеди. Според християнските вярвания – десет заповеди, които представляват основните морални норми на християнството.

(същ.) повеля, предписание, повеление, императив, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма
(същ.) команда
(същ.) възложена работа
(същ.) инструкция, указание, упътване, наставление
(същ.) решение
(същ.) правило, поучение
(същ.) запрещение, съдебно предписание
(същ.) указ, декрет, наредба

1. command, order, bidding
(на официалните власти) ordinance
(печатно разпореждане) printed order
писмена ЗАПОВЕД а written order
устна ЗАПОВЕД word (of command)
със ЗАПОВЕД на by order of
no ЗАПОВЕД на някого at/by/on the order of s.o., at/by s.o.'s command/order
издавам ЗАПОВЕД issue an order
давам ЗАПОВЕД да give orders to, give the word to
получавам ЗАПОВЕД да receive an order to, be ordered to
изпълнявам ЗАПОВЕД obey/carry out an order
ЗАПОВЕД за депортиране a deportation order
ЗАПОВЕД за амнистия an amnesty ordinance
ЗАПОВЕД за назначение a letter of appointment
имам ЗАПОВЕД за назначение be (officially) appointed
платежна ЗАПОВЕД an order for payment
запис на ЗАПОВЕД a promissory note
ЗАПОВЕД no частта воен. order of the day
ЗАПОВЕД за настъпление an order to attack
имам ЗАПОВЕД воен. be under orders
ЗАПОВЕД за производство в офицерски чин воен. warrant
ЗАПОВЕД за арест a writ/warrant of arrest, capias
2. рел. commandment
десетте божи ЗАПОВЕДи the Ten Commandments, the Decalogue