Речник на думите в българския език

законна, законно, мн. законни, прил.
1. Който е според закона; законосъобразен. Законни основания.
2. Който е официален, според законите. Законна жена. Законна власт.
3. Който е естествен, обоснован, логически. Законни последици. Законен извод. Законна гордост.
• нареч. законно.

(прил.) легален, легитимен, юридически, справедлив, лоялен, прав, правилен, допустим, позволен, съобразен със закона, законосъобразен
(прил.) оправдан, основателен

1. (разрешен, поставен от закона) lawful, legitimate; rightful
(юридически) legal
на законно основание on legal grounds
no ЗАКОНЕН път by lawful means, by legal process
законна част a lawful share
ЗАКОНЕН наследник a rightful heir. next of kin, мн. ч. heirs-at-law
ЗАКОНЕН собственик a rightful/lawful owner
ЗАКОНЕН брак lawful wedlock
законно дете a legitimate child, a child born in wedlock
моята законна съпруга my wedded wife
законно платежно средство legal tender
имам законна сила be valid
ЗАКОНЕН документ a legal document
законно мнозинство a competent majority
2. (справедлив, обоснован) legitimate, natural, rightful, warrantable
законна гордост legitimate pride
законно възмущение natural indignation
законно искане a legitimate demand; a rightful claim

Закон на Ом -
Законник на Хамурапи -
Закон на Бойл – Мариот -
Закон на Стефан – Болцман -
Закон на Кулон -
Закон на Мърфи -
Закон на Мур -
Закон на Архимед -
Закон на Снелиус -
Закон на Сей -