Речник на думите в българския език

делът, дела, мн. дялове, (два) дяла, м.
1. Част от нещо цяло, резултат на разделяне. Дял от имот.
2. Отделна част от книга, наука, закон и др. Дял първи. Граматиката е дял от науката за езика.
3. Спец. Внесен от някого капитал в акционерно дружество и под., който носи съответстваща печалба.
4. Прен. Само ед. Орис, съдба. Такъв бил делът ми.
• прил. дялов, дялова, дялово, мн. дялови (в 3 знач. ). Дялово участие.

(същ.) пай, част, парче, припадаща се част
(същ.) участие, намеса, пръст, вмешателство
(същ.) принос, заслуга
(същ.) участ, съдба, орис
(същ.) дивидент
(същ.) лепта, помощ
(същ.) раздел, отделение, подразделение
(същ.) сектор, клон, бранш
(същ.) работа, дълг
(същ.) къс
(същ.) процент, квота, норма, наряд

1. share, part, quota, allotment, portion, partition, contingent
(от капитал в предприятие) stake
(част от наука) branch
давам своя ДЯЛ contribute o.'s part/quota
на ДЯЛове бот. partite
2. (делба) partition; distribution
3. (участие) share, participation
нямам ДЯЛ в тая работа have no hand in the business
имам голям ДЯЛ в play a prominent part in, be very active in
давам своя ДЯЛ (за общото дело) do o.'s bit
4. (превал) геогр. ridge; divide, water-shed
5. (тираж на лотария) drawing
6. (съдба) lot, fate

Дялък -
Дялов капитал -
Делян Пеевски -
Долна Митрополия -
Долф Лундгрен -
Долина на тракийските владетели -
Долен (област Благоевград) -
Долни чифлик -
Делфинови -
Долни Раковец -