Речник на думите в българския език

дрънкаш, несв.
1. Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при движение; звъня. Менците дрънкат долу на мегдана. В касичката нещо дрънкаше.
2. Удрям, разлюлявам нещо, та издава такива звуци. Дрънкам (с) герданите.
3. Разг. Пренебр. Свиря неумело на струнен или клавирен инструмент. Дрънкам на пиано.
4. За музикален инструмент – издавам нехармонични звукове. Пианото дрънкаше в съседната стая.
5. Прен. Разг. Пренебр. Говоря много, напусто. Стига си дрънкала, ами се хвани за работа.
6. Прен. Разг. Кого. Моля нетърпеливо, като повтарям често молбата си. Дрънкаше баща си да и купи шлифер. – дрънкам се. Разг. С кого. Закачам се, споря, карам се. Не се дрънкай с брат си.

(гл.) звъня, удрям, дрънча
(гл.) бърборя, брътвя, бръщолевя, мърморя, празнословя, плямпам, бъбря, плещя, опявам, говоря, приказвам, дърдоря, ломотя
(гл.) раздрънквам, издавам
(гл.) вдигам шум, бърборя шумно
(гл.) звънтя
(гл.) тракам, тропам, хлопам, чукам, трополя, трещя, гърмя

1. ring, tang
(дрънкалка) rattle
(за тежки металически предмети) rattle, clank, jangle
(звънливо) clang
(за леки металически предмети) jingle
(за звънче и пр.) tinkle
(за стъкло, чаши, монети) clink, chink
ДРЪНКАМ със звънец ring a bell
веригите дрънкаха the chains rattled/clanked
колата дрънка the car rattles
ДРЪНКАМ монети в джоба си jingle coins in o.'s pocket
ДРЪНКАМ оръжие прен. rattle the sabre
2. (на пиано, китара) thrum, strum
(струни) plunk
3. (дьрдоря, плещя) chatter, rattle on, prattle, jabber, jaw, babble, yap, run on, wag o.'s tongue
ам. sl. chin
той много дрънка (издайничи) he is leaky, he can't hold his tongue
стига си дрънкал! shut up! cork it! ДРЪНКАМ врели-некипели talk nonsense
ДРЪНКАМ на вятъра waste o.'s breath
ДРЪНКАМ ce squabble, wrangle