Речник на думите в българския език

дробиш, мин. св. дробих, мин. прич. дробил, несв.; какво.
1. Разделям на малки, дребни парчета (обикн. с неправилна форма). Дробя хляб.
2. Разг. Разделям на малки части. Дробя имот. – дробя се. Ставам на малки, дребни парчета. Хлябът се дроби.
• Каквото съм дробил, това ще сърбам. Ще получа съответстващото на действията ми, което обикн. е неприятно.

(гл.) раздробявам, късам, разкъсвам, разделям, кълцам, скълцвам, накълцвам, надробявам, накъсвам, нарязвам, разрязвам, насичам, деля, троша, разтрошавам

дробя̀
гл., мин. св. деят. прич. дробѝл 1. break/cut into small pieces/bits; (хляб) crumble; ~ попара make pap;
2. техн. crush, shatter, shred;

~ се crumble; • каквато си дробил, това ще сърбаш as you brew so you must drink, you must drink as you have brewed, you reap what you have sown, as a man makes his bed so he must lie in it.