Речник на думите в българския език

мн. дрехи, ж.
1. Ушита от плат или от кожа вещ, която служи за обличане; облекло. Облечи си дрехите, да не стоиш гол.
2. Разг. Само ед. Горно облекло (обикн. късо). Вземи си дрехата от закачалката.
• Горни/връхни дрехи. Дрехи, които се обличат върху другите дрехи.
• Долни дрехи. Дрехи, които се обличат на голо, непосредствено по тялото; бельо.
• същ. умал. дрешка, мн. дрешки, ж.

(същ.) облекло, покривало, наметало

article of clothing
лит. garment
разг. tog
(палто) (top)coat, overcoat, jacket
вземи си някаква вълнена ДРЕХА take a woolly with you
дрехи clothes, clothing
разг. togs, toggery
връхна/горна ДРЕХА a top/an outer garment, мн. ч. clothes, street clothes, top/outer garments
долни дрехи underclothes, underwear, body linen, разг. (женски) undies
мъжки/дамски/детски дрехи men's/women's/children's wear/clothes
цивилни дрехи plain clothes, ам. разг. civies
в цивилни дрехи in plain clothes, ам. разг. in cits
зимни/летни дрехи winter/summer clothes
работни дрехи working clothes; knockabout clothes
готови дрехи ready-made clothes
дрехи по поръчка clothes made to order/measure
дрехите правят човека the tailor makes the man, fine feathers make fine birds
лягам/заспивам с дрехите си go to bed/to sleep in o.'s clothes
стари дрехи купувам! old do'!