Речник на думите в българския език

допуснеш, мин. св. допуснах, мин. прич. допуснал, св. – вж. допускам.

допу̀сна
= допу̀скам гл.
1. (позволявам, търпя) allow, permit, let; stand, have, tolerate; countenance; (само в отрицание) brook; защо допускаш да ти се подиграват? why do you let them make fun of you? не допуска никакви шеги he won’t/doesn’t allow any joking, he won’t stand/have any joking; не ~ exclude, preclude; няма да допуснем да ни се бъркат we’ll brook no interference;
2. (предполагам, мисля) (be ready to) suppose, think, imagine; presume, assume; да допуснем, че това е така let us presume/assume it is so, supposing it is so, granted it is so, put the case that it is so; мога да допусна, че I can well believe/imagine that; произшествието допуска две обяснения the accident admits (of)/allows/bears two explanations; трудно е да се допусне, че it is hard to believe that;
3. (давам достъп) admit (в to), allow (in, into); не ме допуснаха да вляза I was not allowed in;
4. (давам възможност, разрешавам) admit (да to), allow, pass; ~ до изпит admit (s.o.) to an examination; let s.o. sit for an examination; ~ до състезание allow (s.o.) to enter a competition; той беше допуснат до втория тур (при състезание, конкурс) he was sent forward to the second round/hearing, he qualified for the second round, he got through to the second round; (за изпит и под.) he was accepted for a second test/interview; • ~ брак turn out rejects; ~ грешки/слабости make mistakes/slips, allow mistakes to slip in; допусната е грешка there has been a mistake; a mistake has slipped in; не могат да се допускат такива грешки such mistakes are inadmissible.

Open-world assumption -