Речник на думите в българския език

мн. договори, (два) договора, м. Писмено или устно споразумение, спогодба между две страни за взаимните им задължения. Договор за покупко-продажба. Международен договор.
• прил. договорен, договорна, договорно, мн. договорни. Договорно условие.

(същ.) контракт, уговорка, споразумение, спогодба, условие, съгласие, задължение
(същ.) конвенция, пакт, трактат
(същ.) съглашение

agreement, contract
(между държави) treaty, pact, convention, covenant
който има сила на ДОГОВОР contractual
брачен ДОГОВОР а marriage contract
кооперативен ДОГОВОР a collective agreement
мирен ДОГОВОР a peace treaty
трудов ДОГОВОР a labour agreement/contract
сключвам трудов ДОГОВОР sign on
търговски ДОГОВОР a commercial treaty
ДОГОВОР за взаимна помощ a treaty for mutual assistance
ДОГОВОР с адвокат юр. retainer
ДОГОВОР за наем lease
ДОГОВОР за ненападение a non-aggression pact
ДОГОВОРзa неразпространение на ядреното оръжие a nuclear non-proliferation treaty
съгласно/по ДОГОВОР by/under contract; by treaty
по/съгласно ДОГОВОРа under the agreement, per contract
иск за изпълнеше на ДОГОВОРа action for specific performence of contract
задължел съм по ДОГОВОР be under contract (да to c inf.)
обвързвам (се) с ДОГОВОР bind (o.'s) by contract
развалям ДОГОВОР contract out
сключвам ДОГОВОР conclude an agreement/a treaty, enter into a contract (c with)

Договор -
Договор за неразпространение на ядрените оръжия -
Договор за магистрала Тракия -
Договор от Амстердам -
Договор за обикновените въоръжени сили в Европа -
Договор от Лисабон -
Договор от Маастрихт -
Договор за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз -
Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония -
Договор за съвместно сътрудничество и сигурност между САЩ и Япония -