Речник на думите в българския език

деликатна, деликатно, мн. деликатни, прил.
1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек.
2. Който има нежна, изящна външност. Деликатно лице.
3. Който е чувствителен към дразнения поради нежността си. Деликатна кожа.
4. Който изисква внимателно, тактично отношение. Деликатен въпрос.
• същ. деликатност, деликатността, ж.

(прил.) нежен, изнежен, слаб, тънък, елегантен, фин, префинен, изтънчен, чувствителен, изящен, рафиниран
(прил.) внимателен, галантен, вежлив, тактичен
(прил.) неудобен, мъчен, труден, затруднителен, щекотлив, отговорен
(прил.) благ, мек, кротък, хрисим
(прил.) грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен
(прил.) мил
(прил.) изискан
(прил.) крехък, чуплив, хилав, болнав, немощен
(прил.) несигурен
(прил.) съчувствен, отстъпчив
(прил.) проблематичен, мъчителен, опасен, крайно неприятен
(прил.) строен, гъвкав, грациозен
(прил.) неприятен

delicate
(внимателен към другите) considerate, thoughtful
(крехък, слаб) frail, fragile
прекалено ДЕЛИКАТЕН (в изразите си) mealy-mouthed
ДЕЛИКАТЕН въпрос a ticklish/a delicate question; a tender subject; a nice point
много ДЕЛИКАТЕН въпрос a matter/point/question of great nicety
деликатна фигура a slight figure
деликатно дете a delicate child
деликатно здраве delicate/frail/poor health, a delicate constitution
деликатно положение/тема a tricky situation/theme
деликатно равновесие a slender balance
с деликатно телосложение slightly built, frail in body

Деликатес -