Речник на думите в българския език

грънчарят, грънчаря, мн. грънчари, м. Човек, който прави и/или продава грънци и други глинени изделия.
• прил. грънчарски, грънчарска, грънчарско, мн. грънчарски.

Библейско тълкуване: За грънчаря се споменава в 1Лет. 4:23; Пс. 2:9; Зах. 11:13, и др. Той е човек, който прави грънци. Древни египетски картини изобразяват грънчар, който обработва омесена кал върху едно колело, което върти с крака си. Отстрани на него е нарисуван и съд пълен с вода, с която мокри калта. След завършването на съда, му залепвал дръжка и след като го оставял да поизсъхне го изпичал в пещ. Грънчарската власт над глината, илюстрира суверенитета на Бога, който ни е направил от пръст и може да разполага с нас така, както намери за добре. Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза: Стани та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми. Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. Тогава Господното слово дойде към мене и рече: Доме Израилев, не мога ли да направя с вас както тоя грънчар• - казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря,Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка - Ер. 18:1-6. Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога• Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил• Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част съд за непочтена употреба • - Рим. 9:20,21.

potter