Речник на думите в българския език

гробът, гроба, мн. гробове, (два) гроба, м.
1. Яма за заравяне на мъртвец.
2. Място, където е погребан мъртвец. Никой не знае къде е гробът му.
• Копая гроб (на някого). Разг. Замислям и върша нещо лошо на някого.
• С единия крак в гроба. Разг. Скоро ще умре, много е зле.

(същ.) вечно жилище, гробница, лобно място
(същ.) смърт, гибел, небитие

grave; tomb
до ГРОБ to the end of o.'s days/life
верен до ГРОБ true till/unto death
на ГРОБa на by (the side of) s.o.s grave, at the grave (side) of
пред ГРОБ а на at the head of an open grave
като от ГРОБ излязъл pale as death
мълча като ГРОБ be silent as the grave
с единия крак съм в ГРОБа have one foot in the grave; be on the brink/edge/verge/of the grave; be at death's door
влизам в ГРОБа go (down) to o.'s grave, sink to the grave
лягам в ГРОБa lie down in o.'s grave
копая ГРОБ някому dig a pit/grave for s.o.
свалям някого в ГРОБa send s.o. to his grave
на чужд ГРОБ не плачи don't bother about other people's worries

Гроб -
Гробаря -
Гроб на Васил Левски -
Гробище -
Гроба на монаха -
Гробница -
Гробница на Макриди бей -
Гробище Монпарнас -
Гробище за космически кораби -
Гробище за домашни любимци -