Речник на думите в българския език

висиш, мин. св. висях, мин. прич. висял, несв.
1. Прикрепен съм за нещо в отвесно положение без опора отдолу. Прането виси на въжетата. Акробатите висят под купола на цирка.
2. Стоя надвесен. Клоните на дървото висят над реката. Облаците висят ниско над селото.
3. Прен. Разг. Прекарвам продължително време някъде в стоене, седене. Цял ден висях по опашки. Виси на балкона и гледа кой минава.
• Вися на главата (на някого). Досаждам, преча.

(гл.) повисвам, надвисвам се, провисвам се, тегна
(гл.) чакам, дремя, кисна
(гл.) хлътвам, вгъвам се, изкривявам се, провисвам

1. hang, be suspended; dangle
ВИСЯ без да опирам земята hang clear of the ground
ВИСЯ над hang over, overhang
над главата ми виси опасност danger is impending
2. (безделнича) lounge about, hang about; stand about
(чакам) cool o.'s heels
ВИСЯ във въздуха be in the air
ВИСЯ на косъм hang by/off a thread; tremble in the balance
ВИСЯ някому на/над главата be always on s.o.'s tracks; be after s.o.; bother/pester s.o.
разг. breathe down s.o.'s neck

Висящи градини на Семирамида -
Висящ мост -
Висящо кафе -
Висяща кошница -
Висяща църква -
Висящият замък -
Висше военноморско училище (Варна) -
Висш съдебен съвет -
Висконти -
Високоскоростна линия „Пекин – Шанхай“ -