Речник на думите в българския език

мн. билети, (два) билета, м.
1. Листче, картонче и под., което се купува и служи за удостоверяване на право за използване на превозно средство, за вход в кино, театър, музей и др. Входен билет. Билет за театър. ЖП билет.
2. Листче с въпроси, което се предоставя за изтегляне на изпит.
същ. умал. билетче, мн. билетчета, ср.
прил. билетен, билетна, билетно, мн. билетни. Билетен център. Билетно гише.

1. (за влак, театър и пр.) ticket
(трамваен, жп. и пр.) ticket
(половин) a half-fare ticket
(с намаление) a cheap ticket
(входен) a ticket of admittance
жп. БИЛЕТ а railway ticket
(в една посока) a single ticket
(за отиване и връщане) a return (ticket), ам. a round trip ticket
(обиколен) a tourist/an excursion ticket
(със смяна) a transfer ticket
(директен) a through ticket
(перонен) a platform ticket
БИЛЕТ за увеселителен влак an excursion ticket
(за параход) passage
(лотариен) a lottery ticket
непечеливш/празен БИЛЕТ blank
(гардеробен) a cloak-room ticket/check
пътувам с половин БИЛЕТ travel half-fare
возя се/пътувам без БИЛЕТ steal a ride; be a stowaway
всички БИЛЕТи са продадени all seats are sold/are booked up; meamp. the house is sold out
плащам си БИЛЕТа pay o.'s fare, (за параход) pay о.'s passage
пътник без БИЛЕТ мор. stowaway
БИЛЕТи моля! (кондукторьт казва) fares, please, (контролата) tickets, please!
2. (удостоверение) card; licence
входен БИЛЕТ (карта) an admission card
ловен БИЛЕТ а game shooting licence, a licence to shoot
(за риболов) a liсenсе to fish
уволнителен БИЛЕТ воен. a discharge note
партиен БИЛЕТ a Party (membership) card