Речник на думите в българския език

част. Разг.
1. При обръщение обикн. към мъж или дете – за подсилване на обръщението и изразяване на близост, фамилиарност. Какво бе, Стояне• Иване бе, не ме ли чуваш• Кажи бе, детенце, какво искаш?
2. За обръщение като израз на фамилиарност или пренебрежение. Стига бе, не може да бъде! Така ли бе• Хайде бе!
3. За подсилване при изразяване на присъединяване към мнението, становището на събеседника. Да бе, да бе! Вярно бе, изчезнала!

1. (обръщение) dear; old chap/fellow, old boy; I say
тате БЕ, дай ми пет лева daddy, give me five levs, will you?
БЕ Иване, ти си чудесен човек! Ivan, old boy, you're a fine chap! БЕ, знаеш ли? I say, do you know?
(изненада) ти ли си, БЕ? is that you?
(за подсилване) хайде БЕ, момчета! come on, boys! get going, boys! (укор.) БЕ Иване, как можа да направиш такова нещо? how could you do such a thing, Ivan?
(малко изненадано) браво БЕ! well done! good for you!
2. (увещание) do
ела БЕ! do come! (грубо) мълчи БЕ! do shut up! (no-грубо) shut up, will you?
(пренебрежително) ти ли БЕ! ти ли ще ми казваш това! you (емфатично), you're a fine one to tell me that