Речник на думите в българския език

мн. абревиатури, ж.
Спец. В езикознанието – съкратена сложна дума, която се образува от началните букви или срички на сложни наименования. При абревиатурите краесловията на думите се съкращават и не се поставят точки.
- абревиатура от букви: ДЗИ (Държавен застрахователен институт).
- абревиатура от срички: комсомол (коммунистический союз молодёжи).

Абревиатура се нарича и когато от две думи в словосъчетанието първата се съкрати до първата сричка, а втората дума, която бива пояснена от първата, остане цяла (например спецкурс).

Абревиатурите се изговарят по различни начини.
- Чрез изговаряне на латинските, българските или руските наименования на буквите (например КПСС — „ка пе ес ес“) или по друг начин озвучаване на съгласните (например НСРТ — „не се ре те“),
- Когато абревиатурата образува сричка, чрез прочитането и с гласежа на всяка буква в нея (например БАН).

от латински ab — „на“, brevis — „кратко“

съкращение

абревиату̀ра
ж., -и език. abbreviation.

Абревиатура - Абревиатура () е дума, която се образува от началните букви или срички на сложни наименования. При абревиатурите краесловията на думите се съкращават и не се поставят точки.