Речник на думите в българския език

мн. основания, ср. Причина, достатъчен довод за нещо, повод. Имаш ли достатъчно основания да го подозираш?
• На общо основание. В състезание с всички, без предимства или привилегии.
• С основание. С право; заслужено.

(същ.) основа, база
(същ.) причина, повод, първопричина, предлог, източник, първоизточник, подбуда, мотив, резон, аргумент, довод, претекст, право

reason, grounds, merits
на ОСНОВАНИЕ на on the grounds of; on the authority of
на ОСНОВАНИЕ на закона on the strength of/by virtue of the law
на какво ОСНОВАНИЕ on what grounds? by what authority?
със същото ОСНОВАНИЕ with equal reason
без никакво ОСНОВАНИЕ without the slightest grounds
лишен от ОСНОВАНИЕ unfounded
лишеи напълно/лишен от всякакво ОСНОВАНИЕ wholly devoid of foundation
не без ОСНОВАНИЕ/с известно ОСНОВАНИЕ not without reason; with some justification
има основания there are reasons, there is reason (да for с ger.to с inf.)
няма основания there are no reasons (да to с inf.)
имам достатъчно основания have good reason/cause (да to с inf.)
нямам основания да се оплаквам have no occasion for complaint
казвам какви ми са основанията state o.'s grounds
на общо ОСНОВАНИЕ on an equal footing, at a flat rate, without exception
то му принадлежи на лично ОСНОВАНИЕ it belongs to him in his own right
имаме известно ОСНОВАНИЕ да кажем we are not entirely unjustified in saying/to say