Речник на думите в българския език

лична, лично, мн. лични, прил.
1. Който се отнася до едно лице; принадлежи на едно лице; частен, индивидуален. Личен автомобил. Личен телефон. Лична отговорност. Личен разговор.
2. Който се осъществява от самото лице. Лично присъствие. Лично изпълнение.
3. Остар. Хубав, гиздав. Лична мома.
4. Разг. Прочут, прославен. Личен деец. Личен учител. Личен род. Лично семейство.

(прил.) индивидуален, субективен, интимен, частен, свой, собствен
(прил.) специален, особен, присъщ, свойствен, специфичен, оригинален, вроден
(прил.) бележит, славен, известен, виден, знаменит, прочут, именит, забележителен, изтъкнат, познат
(прил.) самобитен
(прил.) отделен

1. (бележит) prominent, eminent
2. (очебиен) conspicuous, prominent
3. (хубав) comely, handsome
4. (собствен) personal (и грам.)
(специфичен за някого) peculiar, particular
лична собственост personal property
лични вещи personal belongings, юр. personal effects, chattels
ЛИЧЕН познат а personal acquaintance
давам ЛИЧЕН пример, set an example
лична охрана bodyguard
лична хигиена personal hygiene
лични цели private ends
използувам положението си за лични цели job
назначен бе чрез лични връзка his appointment was a job
по лична работа on private business
лични качества individual qualities
без лични нападки! don't be personal! лична карта an identity card
личен състав personnel
началник ЛИЧЕН състав а personnel director/clerk, ам. a security officer
отдел ЛИЧЕН състав a personnel/staff office/department
списък на личния състав а personnel record
ЛИЧЕН агент/адвокат o.'s man of business

Личен вкус -
Личеноска къща -
Личенца -
Личен номер (филм) -
Общопрактикуващ лекар -
Бюджет -
PDA -
Лиценз за свободна документация на ГНУ -
Лицензионно споразумение с краен потребител -
Лиценз за пилот на многоекипажен самолет -