Нови правила за правопис и правоговор

Нови правописни и правоговорни правила от БАН

Промените, които се въвеждат от езиковедите от Института по български език на БАН, са различни – от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни. В новото издание на Официален правописен речник на българския език, което БАН представи на 1 септември 2013г. са записани 136 нови задължителни норми за правопис.

Речникът съдържа 90 000 думи и това е най-пълното му издание досега, обясни един от авторите – проф. Владко Мурдаров. В авторския колектив влизат почти всички учени от секцията за съвременен български език в Института за български език при БАН. Предишното издание на речника е от 2002 г. и съдържаше 65 000 думи.

Една част от новите правила разширяват употребата на главни букви.

Въвежда се главна буква за учтивата форма и в множествено число „Вие“ – правило от 1983 г., възродено в новия речник.

В официалната кореспонденция учтивото обръщение ”вие” ще се пише само с главно “В”, когато се отнася и до едно лице, и до много. Или ако се пише до началника на дадена институция, вече ще е “Пиша Ви, г-н Х”. И ако се пише до цяла група хора: “…Вие, уважаеми колеги…” Досега “вие” към много лица беше с малка буква.

При изписване имена на институции.
Например „Съюзът на филмовите дейци“ ще се пише, както и досега с главно “С”, но във всяко следващо изречение “Съюз”, използвано самостоятелно, също ще е с главно “С”. По този начин ще се изписват и имената на министерства. Изрично се уточнява и писането на големи и малки букви в абревиатури, които са имена на институции като БНБ и БНТ. При пълното им изписване само първата дума в тях ще е с главна буква, а всички останали – с малки, например Българска народна банка.
В бъдеще главната буква ще се запазва, дори когато името на институцията или нормативния акт е перифразирано или съкратено, например Вътрешното министерство вместо Министерството на вътрешните работи, Просветното министерство и т.н. Когато се изтъква значимост или категория, също се пише главна буква: „Няма по-скъпо от Отечеството“ и „Борбата между Доброто и Злото е вечна“.
Промяна има и при изписването на сложни съществителни имена, като тук в някои случаи учените дават право на избор. Ако думите могат да се употребяват и самостоятелно, се допуска те да се пишат и разделно. Такива са случаите на бизнесадминистрация и бизнес администрация, бънджискокове и бънджи скокове, гейпарад и гей парад, еврозона и евро зона, кафемашина и кафе машина, тенистурнир и тенис турнир. Само разделно обаче се изписват съчетания, при които първата част е съкращение – ЕКГ данни, МВР център, ОДС депутат, BG гражданин. Полуслято се пишат съществителни, при които се използва буква за съкращение на прилагателно име – влезлите в широка употреба е-фактура, е-книжарница и м-банкиране. Имейл и айфон – две от новите думи в речника, обаче се пишат слято. И в новото издание е включено малко известното и неособено харесвано правило, когато литературни герои се използват като нарицателни, имената им да се пишат слято с малки букви – донжуан, донкихот, байганьо.

За жалост на поколенията, израснали с мобилните комуникации и фонетичните клавиатури, езиковедите не предвиждат промени в употребата на „й“ и дори обръщат внимание за масовите грешки при употребата на множествено число при някои съществителни в мъжки род. Правилната форма на „гений“ в множествено число е гении, а ако е членувано, става „гениите“, а не „генийте“, както често се среща, напомнят учените от БАН.

При някои от думите са дадени и дублетните форми, като първо е изписана тази, която следва да се употребява по-често. Думите „вино“ и „село“ имат дублетни форми, но препоръчително е ударението да пада на първата сричка. При думата масло, обаче нещата са различни. Нахално се наложи думата масло̀ и затова само тази форма е включена в речника, обясни Мурдаров. Той обърна внимание и на думата арѐст, при която правилното ударение е на втората гласна, а не на първата, както често се употребява в медиите. В същото време изписването на вестник и отвертка остава непроменен, въпреки че при изговарянето звукът „т“ не се чува.

Според Мурдаров няма проблем за използване на думи като „колежка“, тъй като „колега“ за женски род звучи много маниерно. В речника са вписани и „шефка“, „директорка“, „депутатка“ и пр., но не и „министърка“. Специално внимание е отделено и на оформянето на текстове.

Авторите на речника се надяват, че министерството на образованието ще се съобрази с правописните правила и ще ги включи при изготвянето на новите учебни програми и учебници. Все пак това ще става постепенно и задачи с новите норми едва ли ще се включват за матурата по български език, обясниха от Института за български език.

Вече има правила за текстовете на снимки, таблици, графики и диаграми. Изискването е текстът да е горе, долу, в центъра и вляво. Но не и вдясно. Причината – наложена практика. Текстовете в тях ще изглеждат като малки заглавия – започват с главна буква, но без точка.

Опростени са максимално правилата за запетайките. Не е променено по същество къде се поставят, но са изчистени обяснителните текстове, които сега са разбираеми само за специалистите.

Препоръчва се писането само с малки букви на вече наложени съчетания, като питагорова теорема, рентгенов апарат, брайлова азбука и т. н.

Нови думи в речника

Всеки ден в езика нахлуват нови думи, много от които ги има на български, като атачмънт – прикрепен файл, или дискаунт – отстъпка, или копеймънт – допълнително заплащане. Или думата се натоварва с нови значения като “маршрут”, която идва от френски при нас се използва за “маршрутно такси”, а вече е само като “маршрутка” . Същата е трансформацията за кабелна телевизия, която вече е кабеларка.

Българският език е много отворен и не слага категорични ограничения, обясняват езиковедите. Според тях не било и нужно, тъй като речта е жива и непрекъснато трябвало да се развива.

Около 5000 са новите думи за последните десетина години, които са включени в речника за новите думи . От тях 700 са новите значения, които имат те.

Част от тях са взети назаем от чужди езици и най-вече от английската реч. Чрез английския например в нашата всекидневна реч постъпват думи от японския или от корейския език като “суджок”, която е медицински термин от източната медицина. Или по познатото “талибани” или “уахабити”. В спорта е пълно с неологизми като плейофи, кайтсърф и бодиборд. Или от музиката – рап, рейв, техно. Дори има цели изречения от нови наши думи като “В блога си постнах постинг за фиксинга на еврото”. Това, което спасява езика ни от тоталната инвазия на чуждиците, са местоименията, предлозите и съюзите.

Обогатяването на езика се крепи основно на информационните технологии. Сред новите официално утвърдени думи голямо съзвездие идва от тази област – айпад, таблет, смартфон и др. Вече е съвсем разрешено да „кликваме“, „даунлоудваме“, но „туитването“ ще почака ново издание – тази дума липсва в речника. За сметка на това социалните мрежи присъстват с „фейсбук“ – изписано в изданието с малка буква.

В речника за първи път влиза и нова професия – мърчандайзер. Еволюция претърпява и бизнес лексиката – речникът е допълнен с бизнеспарк, бизнесдама, бизнесклимат, бизнесконсултант.

Въвежда се нова норма за писането на думи като е-правителство, е-търговия, м-пазар (мобилен пазар) и т. н.

Новите правила за специалисти и неспециалисти, които искат да подобрят своята грамотност, са поместени в новото издание за правопис и пунктуация на българския език. Езиковедът от Института за български език Владко Мурдаров обясни, че промените не са революционни, защото такива не е имало от 1945 година, а са направени с цел да бъдат опростени някои от правописните правила.

Сборникът е на издателство „Просвета“ и може да бъде намерен във всички книжарници. В началото на следващата година ще бъде издаден и новият правописен речник на българския език, който ще обобщи принципите на правописа, правоговора и пунктуацията.

От института съобщиха, че телефон 0900 12 230 е отворен всеки делничен ден за въпроси и езикови справки.