Речник на думите в българския език

мн. проби, ж.
1. Проверка на нещо. Проба на телефона.
2. Част от някакъв материал, взета за проверка, за анализ и др. Кръвна проба.
3. Проверка на дреха как стои.
4. Спец. Количество на скъпоценен метал в сплав.
прил. пробен, пробна, пробно, мн. пробни. Пробен материал. Пробна зала. Пробен урок.

(същ.) опит, изпробване, проверка, изпитване, експеримент, пример, образец
(същ.) изпитание
(същ.) мостра
(същ.) качество
(същ.) глътка, хапка, късче
(същ.) изследване, анализ
(същ.) тест

1. (изпитване) trial, test; try-out
(на двигател и пр.) trial run
(на метал) assay
за ПРОБА (за машина и пр.) on trial
правя ПРОБА try, make a trial
2. (образец) sample
3. (на дреха и пр.) fitting
(на готова дреха) trying-on, try-on
правя ПРОБА fit s.th. on s.o.
отивам на ПРОБА go for a fitting
4. (клеймо на благороден метал) hallmark
(относително съдържание на благороден метал) standard
злато от 26-а ПРОБА 26-carat gold
злато от 30-а ПРОБА pure gold, 30-carat gold
сребро от долна ПРОБА silver of base alloy
от долна ПРОБА low-grade (attr.)
прен. low-down
(от) чиста ПРОБА of the first water

Проба -
Пробация -
Проба-2 -
Пробастър -
Проба (пояснение) -
Реакция бласттрансформация с туберкулин -
Метод на проба-грешка -
Провадия -
Пропаганда -
Прокариоти -