Речник на думите в българския език

мн. позволителни, ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително.

(същ.) разрешение, позволение, разрешително, патент

licence, permit
ПОЗВОЛИТЕЛНО за каране на кола a driving licence
ПОЗВОЛИТЕЛНО за носене на оръжие a gun licence
ПОЗВОЛИТЕЛНО за риболов a fishing permit. позволявам, позволя allow, permit; let
(давам възможност на) enable
ПОЗВОЛИТЕЛНО някому да влезе/излезе allow/let s.o. in/out
крехкото й здраве не й позволява да работи her delicate health prevents her from working
не ти ПОЗВОЛИТЕЛНО да говориш за него така I won't have you say things like that about him
голямото ми вълнение не ми позволяваше да се съсредоточа my great excitement would not let me concentrate; I was too excited to concentrate
няма да позволя да се подиграват с мен I won't let/have them make a fool of me
той харчи повече отколкото му позволяват средствата he spends more than he can afford
ПОЗВОЛИТЕЛНО си presume, dare, take the liberty
(осмелявам се) venture; allow o.s.
мога да си позволя be able to afford
не мога да си позволя I cannot afford, I can ill afford
ПОЗВОЛИТЕЛНО си много carry it too far; presume, go too far; take liberties
ПОЗВОЛИТЕЛНО си волности take liberties (c with), make free with
ПОЗВОЛИТЕЛНО си лукса да allow o.s. the luxury of, indulge in the luxury of (c ger.), afford o.s. the pleasure of (c ger.)
как си позволяваш! how dare you!