Речник на думите в българския език

I. n
1. рана; festering (running, mortal, green) ~ гнойна (жива, смъртоносна, прясна) рана; incised (punctured, contused, lacerated) ~ срезна (пробита, натъртена, разкъсана) рана; operation ~ оперативна рана; bullet ~ рана от куршум; to inflict a ~ нанасям рана, наранявам (on); to receive a ~ бивам ранен; to rub salt into the ~ слагам сол в раната; to lick o.’s ~s ближа си раните (прен.);
2. прен. рана; обида, оскърбление; вреда, увреждане, накърняване;
3. поет. любовни мъки (страдания);

II. v ранявам, наранявам (и прен.), засягам; to ~ to death ранявам смъртоносно; to ~ s.o.’s feelings уязвявам, засягам (дълбоко); the killed and ~ed убитите и ранените.