Речник на думите в българския език

I. adj (превъзх. ст. от bad, badly) най-лош;

II. adv най-зле, най-лошо;

III. n най-лошото; the ~ of it is that най-лошото е, че; at (the) ~ в най-лошия случай; if it comes to the ~, if (the) ~ comes to (the) ~ ако се случи най-лошото; the ~ is yet to come това не е най-лошото, най-лошото тепърва предстои; I saw him at his ~ видях го в най-черната светлина; one of the world’s ~ противен (отвратителен) човек; to do o.’s ~ причинявам най-голямо възможно зло, извършвам най-лошото, на което съм способен; to get (have) the ~ of it претърпявам поражение; последен съм (при състезание); to make the ~ представям в много лош вид; развалям цялата работа; to think (speak) the ~ of говоря (мисля) много лоши работи за;

IV. v надвивам, побеждавам.