Речник на думите в българския език

I. n
1. тон, музикален звук; deep (thin) ~ нисък (висок) тон; whole ~ муз. цял тон; ~ quality (colour) тембър;
2. тон, глас; in an angry (loving) ~ с ядосан (любовен) глас; to alter o.’s ~ променям тона (и прен.);
3. тон, дух, атмосфера, обстановка; a good healthy ~ добър, здрав дух; to lower the ~ of отнемам от (очарованието на); правя да изглежда по-незначителен;
4. ез. интонация; височина на гласа при произнасяне на сричка; тонично (музикално) ударение;
5. изк. тон, багра, цвят, нюанс, отсенка;
6. мед. тонус; bronchomotor ~ бронхиален тонус; heart ~s сърдечни тонове; muscle ~ мускулен тонус; tissue ~ тургор; Traube’s double ~ двоен тон (сиптом) на Траубе; vascular (vasomotor) ~ съдов тонус;
7. стил, елегантност; характер;

II. v
1. акордирам, настройвам; придавам необходимия цвят (тон) на;
2. тонизирам, укрепвам;
3. хармонирам (with);
4. фот. придавам (на снимка) даден цвят;