Речник на думите в българския език

I. v
1. вържа, връзвам; свързвам; привързвам (to); превързвам; to ~ a knot (a string in a knot) връзвам възел (връв на възел); to ~ (up) o.’s shoes връзвам си обувките (връзките на обувките си); to ~ s.o.’s legs together връзвам краката на някого; to ~ (up) a dog to a tree връзвам куче за дърво; to ~ s.o.’s tongue оставям някого да говори, мълча и слушам; fit to be ~d жарг. много ядосан, бесен, луд за връзване;
2. съединявам (греди и пр.);
3. връзвам, обвързвам, спъвам, преча (на), ограничавам; ~d to (for) time ограничен по отношение на време; ~d house питейно заведение, което се снабдява само от една фирма;
4. сп. завършвам наравно или едновременно; изравнявам се; полит. получавам равни гласове (with);