Речник на думите в българския език

I. n
1. място, позиция, положение, пункт, пост; станция; coastguard ~ пост на бреговата охрана; dressing ~ превързочен пункт; experiment ~ опитна станция; service ~ ремонтна база, сервизна работилница; stand-by ~ върхова (резервна) електроцентрала; telegraph ~ телеграфна станция; thermal ~ топлоелектрическа централа, ТЕЦ; water power ~ водноелектрическа централа, ВЕЦ; wireless ~ радиостанция; to take up a convenient ~ заемам удобна позиция; they returned to their several ~s те се върнаха по местата си;
2. железопътна станция, гара (и railway ~); through ~ гара, на която не спират бързи влакове;
3. спирка (автобусна и пр.);
4. ист. военен пост в Индия; служебните лица, които живеят там;
5. австр. овцевъдна ферма, пасище за овце;
6. военна база; военноморска база (и naval ~);
7. обществено положение, сан, звание, чин, професия, занаят, работа; ~ in life обществено положение;
8. земемерски пункт; установено разстояние (100 или 66 фута);
9. рел., ист. пост, постен ден;
10. pl серия от 14 картни, на които са изобразени мъките на Иисус Христос (и ~s of the cross);
11. бот., зоол. естествена среда; ареал;
12. attr станционен;

II. v
1. поставям (на определено място), настанявам;
2. воен. поставям на пост(ове), разставям, настанявам, разквартирувам; to ~ a guard поставям караул.