Речник на думите в българския език

I. adj обратен, противоположен (to); опак, извърнат, преобърнат, обърнат, надолу с главата; реверсивен; ~ side обратна страна; ~ fire воен. огън откъм тила; ~ turn ав. имелман, тоно; ◊ adv reversely;

II. v
1. обръщам (в обратна посока, наопаки, надолу), извръщам, преобръщам, катурвам, размествам; променям; ~ o.s. ам. променям решението си; to ~ arms воен. обръщам пушка с приклада нагоре; to ~ the order (of) поставям в обратен ред; to ~ the charge(s) прехвърлям телефонен разговор за сметка на избирания;
2. тех. давам заден ход (на); ~ing light авт. светлини за заден ход на автомобил;
3. отменям, анулирам;

III. n
1. нещо противоположно, обратно; quite (very much) the ~ тъкмо обратното; with others the ~ (of this) happens с други става обратното; he was the ~ of polite беше всичко друго, но не и любезен, беше крайно нелюбезен;
2. неуспех, несполука, поражение, провал;
3. (пълна) промяна, обрат, превратност;
4. обратна страна;
5. тех. реверсия, промяна на движението на машина в обратна посока; механизъм за смяна на посоката; to go into ~ давам заден ход; прен. отмятам се; • in ~ наопаки.