Речник на думите в българския език

I. n
1. отнасяне (на въпрос за решение и пр.); справяне; point of ~ критерий, принцип при оценяване;
2. компетенция, компетентност; пълномощия; terms of ~ компетенция, мандат; it is outside the ~ of the commission това е извън компетентността на комисията;
3. приписване, отдаване, обяснение (на нещо с някаква причина);
4. справка; ~ table преводна таблица (за мерки); ~ state стандартно състояние; състояние, спрямо което се сравнява (отчита); ~ book, work of ~ справочник, книга за справка (речник, енциклопедия и пр.); index easy of ~ указател, по който лесно се правят справки;
5. отпратка, забележка (в книга); указание; the writer gives no ~s to his authorities авторът не посочва използваните източници; cross ~ отпратка към пасаж в същата книга; ~ mark печ. знак за отпратка;
6. препоръка, референции, рекомендация;
7. човек, който препоръчва (дава референции за) някого; to give s.o. as a ~ посочвам някого да даде референции за мен;
8. споменаване; to make ~ to s.th. споменавам нещо; if any ~ is made to me ако стане дума за мен;
9. отношение; връзка; to have (no) ~ to имам (нямам) връзка с; in (with) ~ to във връзка с; що се отнася до, относно; without ~ to без връзка с; независимо от;
10. характеристика, референция, рецензия;
11. еталон;
12. библиография; използвани източници (в книга);

II. v
1. снабдявам (текст) с отпратки (забележки, указания);
2. правя справка;
3. позовавам се на.