Речник на думите в българския език

I. n
1. разум, разсъдък; здрав разум; to refuse to listen to (hear) ~ не желая да се вслушвам в здравия разум (в разумни съвети, да бъда убеден); to bring s.o. to ~ накарвам някого да се осъзнае; as ~ was както повеляваше здравият разум; in ~ разумно, приемливо; without rhyme or ~ без всякакъв смисъл, чиста безсмислица, глупости; it stands to ~ (that) логично е, съвсем ясно е, (че);
2. причина, основание, довод, аргумент; by ~ of поради, по причина на; to give ~s for представям аргумент за; out of all ~ невероятно, без причина; to have good ~ to имам основание да; имам основателни причини да ...; for ~s of State (health) по държавни (здравословни) причини; the ~ why разг. причината;

II. v
1. разсъждавам, мисля, обмислям; заключавам; доказвам; аргументирам; a ~ed statement добре аргументирано твърдение (изложение); his speech was admirably ~ed речта му беше изумително логична; to ~ the question обмислям добре въпроса; to ~ out the answer измислям (откривам) отговора; to ~ about (of, upon) разсъждавам, обмислям;
2. обсъждам, разисквам (over);
3. увещавам, убеждавам (with).