Речник на думите в българския език

I. adj
1. хубав(ичък);
2. разг. добър, ловък, сръчен; пъргав, жив (за ум и пр.); a player who is very ~ with his feet пъргав играч (футболист);
3. галантен; женствен (за мъж); ~ speeches любезности, комплименти;
4. ирон. хубав; here’s a ~ mess и таз хубава, хубава работа! that’s a ~ way to behave! хубаво държане! you are a ~ sort of fellow! и ти си един!
5. разг. доста голям (много); to make a ~ pot of money (penny) спечелвам хубави пари;
6. ост. храбър, смел; ◊ adv prettily;

II. adv разг. доста, горе долу; твърде; ~ good доста добър; ~ much (nearly) the same почти същото; почти еднакъв; to be ~ much alike доста си приличаме; new or ~ nearly so нов или почти нов; he does ~ much as he likes той почти винаги прави каквото си иска; sitting ~ разг. в добро, изгодно положение;

III. n
1. в обръщения my ~ (one)! скъпа, мила!
2. разг. украсен ръб (черта) на чаша; to fill up to the ~ напълвам до чертата;
3. разг. дреболия, дрънкулка, красиво украшение; pl накити, хубави дрехи;

IV. v: ~ up разг. разкрасявам, понагласям.