Речник на думите в българския език

I. n
1. шум, глъч, глъчка, врява, дандания; to make a ~ вдигам шум (about; и прен.); to make ~s намеквам, подмятам, говоря с инсинуации; to make the right ~s изразявам готовност да подчиня (да направя това, което се иска); to make a ~ in the world вдигам голям шум (около себе си), прочувам се; to hold o.’s ~ разг. мълча си, трая си; кютам си; to have ~s in the ears бучат ми ушите; without (any) ~ тихичко, без да усети никой; a big ~ ам. стопанин, господар, чорбаджия, големец, важна клечка;
2. звук (особ. силен или неприятен);
3. ел. излъчване едновременно на няколко честоти или амплитуди;
4. ост. злословие, клюка, слух, мълва; the ~ goes that носи се слух, че;
5. ост. банда, група (музиканти);

II. v
1. разгласявам, разпространявам (abroad); it was ~ed abroad that пусна се слух (разпространи се мълва, говори се), че;
2. рядко вдигам шум, шумя.