Речник на думите в българския език

I. adj
1. естествен, природен, натурален; ~ increase естествен прираст; ~ selection естествен подбор; ~ history естествена история; ~ science естествознание, естествени науки; ~ weapons естествено оръжие (зъби, нокти, юмруци); ~ forces (phenomena) природни сили (явления); ~ resources природни ресурси; (за човек) вродени, присъщи качества; ~ philosophy ост. физика; ~ philosopher ост. физик; ~ dialectics диалектика на природата; the term of o.’s ~ life цял живот;
2. естествен, истински, верен; most ~ representation of life най-вярно представяне на живота;
3. вроден, присъщ; ~ charm естествен чар; ~ talents (gifts) вроден талант (дарба); ~ linguist (poet) роден езиковед (поет); with the bravery ~ to him с присъща за него храброст; it comes ~ to him удава му се; това му е вродено;
4. самороден;
5. непросветен, див; нецивилизован;
6. нормален;
7. извънбрачен;
8. муз. основен (за тон); ~ justice правосъдие, основано на изконни човешки принципи; естествено право; неписано правосъдие; ~ key ключ С;

II. n
1. идиот;
2. муз. основен тон; бекар;
3. ам. разг. надарен човек, талант;
4. карти печеливша комбинация при първо раздаване; it’s a ~ прен. чудо нещо; лесна работа.