imperative

Английско-Български речник

imperative [im´perətiv]

I. adj
1. повелителен, заповеден, императивен (и ез.), заповеднически, настоятелен, безапелационен;
2. наложителен, задължителен, неотложен; ◊ adv imperatively;

II. n
1. императив; нещо належащо (задължително), неотложна необходимост;
2. ез. императив, повелително наклонение.

Подробна информация от Wikipedia

Imperative -
Imperative mood -
Imperative programming -
Imperative Reaction -
Imperative mandate (Ukraine) -
Imperative logic -
Imperative mandate -
Hallucination -
Quantum programming -
Procedural knowledge -

Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!

Уникален

Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.

Удобен

Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.

Различен

След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.