Речник на думите в българския език

I. n
1. оръдие, топ; огнестрелно оръжие, пушка; револвер; миномет; pl артилерия; grenade ~ гранатомет; air ~ пулверизатор; antiaircraft ~ зенитно оръдие; machine ~ картечница; naval ~ бордово оръдие; big ~ тежко оръдие; high-powered ~ далекобойно оръдие; recoiling ~ оръдие с откат; submachine ~ картечен пистолет, автомат; sporting ~ ловджийска пушка; great ~ ост. топ; прен. важна клечка (личност); • great ~s! велики Боже! a smoking ~ улика, уличаващо доказателство; the big ~s големите клечки, най-влиятелните хора; to blow great ~s цяла буря е, духа много силно, реве; to carry the biggest ~s мор. нося (имам) най-силно въоръжение, въоръжен съм най-силно; прен. имам най-силни аргументи, най-добре защищавам позициите си; to spike s.o.’s ~s провалям някого, осуетявам нечии планове; слагам прът в нечии колела; to jump (beat) the ~ изпреварвам събитията; правя нещо прекалено рано; to fire (off) a ~ прен. правя рязка (остра) забележка; представям (давам) съкрушителен аргумент (довод); to give her the ~s мор. давам пълна пара; авт. карам (подкарвам) с пълна скорост; to go great ~s sl работя (напредвам) бързо; имам голям успех; процъфтявам бързо; with all ~s blazing победоносно, тържествуващо; son of a ~ разг. кучи син, синковец; to stick (stand) to o.’s ~s държа се на позициите си, не отстъпвам; държа на своето, не се предавам; to be in the ~ австр. заплашва ме уволнение; изпадам в беда; till the last ~ is fired ам. прен. до самия край;
2. залп, салют; the evening ~ вечерен салют;
3. човек с (който носи, е въоръжен с) пушка; ловец; стрелец; a party of six ~s (група от) шестима ловци;
4. тех. запушвачка; шприц, спринцовка, църкало (за боя); машина за пръскане против насекоми;
5. sl крадец, разбойник, обирник, бандит;

II. v
1. стрелям с оръдие (пушка); обстрелвам с артилерия;
2. ловувам; преследвам (for, after); he was ~ning for promotion той се натискаше за повишение;
3. застрелвам (down);
4. авт. давам газ, увеличавам скоростта (up).