Речник на думите в българския език

I. n
1. степен, ранг, разред, класа, категория; звание; this pupil has a high ~ of intelligence този ученик е много интелигентен;
2. качество, вид, сорт; textural ~ класификация на почви според характера на механичния им състав;
3. кръстоска, хибрид; подобрена порода;
4. ам. отделение, клас (в начално училище); pl начално училище;
5. бележка за успех, оценка;
6. жп наклон; adverse ~ обратен наклон; down ~ нанадолнище, спуск; on the down ~ нанадолу; прен. по нанадолнището, в упадък; up ~ наклон, стръмно място; on the up ~ нагоре, по стръмното; прен. във възход; to make the ~ изкачвам се, вземам височина; прен. успявам, постигам целта си;
7. ез. степен;

II. v
1. степенувам, нареждам по степени; класирам, класифицирам; сортирам;
2. преливам се, преминавам постепенно (into);
3. кръстосвам (животно);
4. нивелирам, изравнявам;
5. pass ез. бивам променен чрез отглас;
6. преглеждам и оценявам (писмена работа); to ~ up подобрявам породата на.