Речник на думите в българския език

I. n Бог; божество; G. Всевишният; a (little) tin ~ кумир, идол; false ~s кумири, идоли; the ~ of this world сатаната, дяволът; the ~ of love, the blind ~ богът на любовта, Ерос, Амур, Купидон; an act of G. юрид. природно бедствие; a house of G. храм Божи; G.’s acre гробище; to depart to G. отивам си от тоя свят, прибирам се; by G.! ей Богу! for G.’s sake! за Бога! he thinks he’s G. Almighty смята се за всемогъщ; G. be thanked, thank G.! слава Богу! G. bless you! 1) Бог да те благослови, върви си (остани си) със здраве! 2) наздраве (при кихане); G. bless me (my life, my soul) Боже мой! хайде де! гледай ти! G. damn! дявол го взел! по дяволите! G. grant дай боже; G. forbid! не дай Боже, да не дава Господ; пази Боже! G. helps those who help themselves Бог дава, ала в кошара не вкарва; G. willing ако е рекъл Господ; good (great, my) G.! Боже мой! honest to G.! честна дума; бог ми е свидетел; household ~s богове на домашното огнище; 2) семейни реликви; to make a ~ of s.o. боготворя, правя кумир от; so help me G. тако ми Бога (последните думи на клетва при даване показания и пр.); to be with G. умрял, починал; ye ~s and little fishes я гледай! дявол да го вземе! (изразява учудване или престорено негодувание);

II. v боготворя, обожествявам.