Речник на думите в българския език

I. n
1. договор; контракт; пакт; съглашение; съгласие; споразумение; ~ of record юрид. съдебно споразумение; by private ~ по споразумение; to put s.th. out to ~ давам на търг; to place (give out) the ~ for an undertaking давам на предприемач; conditions of ~ поемни условия; as per ~ съгласно договора; actoin for specific performance of ~ иск за изпълнение на договора; to be under ~ в договорни отношения съм; ~ date дата (срок) за изпълнение на договора, договорен срок; ~ labour работници на акорд; ~ note бележка, бордеро (за продажба или покупка); ~ price уговорена цена; ~ work, work on ~ работа на акорд;
2. договор за прехвърляне на собственост;
3. жп абонаментна карта;
4. обявяване (в бриджа); to make o.’s ~ правя си взятките;

II. [kən´trækt] v
1. сключвам договор; уговарям, предприемам, контрактувам (да извърша); you can ~ with us to deliver your cargo можете да сключите договор с нас за доставка на товара; to ~ a marriage сключвам брак; to ~ for work поемам работа (като предприемач);
2. свивам (се); скъсявам, сбивам; съкращавам;
3. ограничавам, намалявам; осакатявам; to ~ o.’s faculties by disuse ограничавам (осакатявам) способностите си, като не ги използвам;
4. ез. сливам; съкращавам;
5. прихващам, заразявам се от (болест); придобивам, спечелвам си (навик);
6. навличам си, затъвам в (дългове, отговорност);
7. сключвам (брак);
8. завързвам (познанство, приятелство);