Речник на думите в българския език

I. n
1. допир, контакт, съприкосновение; връзка, отношение; ~ case мед. контактно инфекциозно заболяване; point of ~ допирна точка; students must be brought in ~ with new ideas студентите трябва да бъдат запознавани с новите идеи; to come into ~ with допирам се до (за неща); свързвам се, запознавам се с (за хора); to come into ~ with opposing tendencies влизам в стълкновение с противоположни тенденции; immediate ~ мед. непосредствено заразяване;
2. ел. контакт; връзка; to make ~ свързвам; включвам ток; to break ~ прекъсвам връзката, изключвам тока; floor ~ подов контакт;
3. контакт, агент, човек за свръзка;
4. attr контактен; който осъществява контакт (връзка);
5. attr който изисква (предполага) (физически) контакт;

II. [kən´tækt] v
1. в съприкосновение съм, допирам се (with);
2. свързвам се, установявам връзка; влизам във връзка със.