Речник на думите в българския език

I. n
1. часовник (стенен, за маса, градски и пр., но не ръчен и джобен); grandfather(’s) ~ голям часовник, който стои на пода; grandmother ~ по-малък часовник, който стои на пода; Dutch ~, cuckoo-~ часовник с кукувица; eight-day ~ часовник, който се навива веднъж в седмицата; master-~ хронометър; time-~ часовник, който отбелязва определени часове (на влизане и излизане от работа); it is one o’~ часът е един; it is one by the ~ часовникът показва един (часа); by the ~ по часовника; round the ~ 24 часа, денонощно; like a ~ като часовник, точно, прецизно; to find (know) what o’~ it is разбирам (знам) как стоят работите; to work against the ~ надпреварвам се с времето; to put (set, turn) back the ~ преча на развитието, опитвам се да върна колелото на историята; beat the ~ свършвам предсрочно; to watch the ~ гледам си часовника, нямам търпение да свърша (с нещо досадно);
2. мъхната семенна главичка на глухарче (и dandelion ~);
3. sl лице;
4. авт. спидометър; километраж;

II. v
1. засичам време, отчитам; отчитам мили; my car has ~ed up 50 000 miles колата ми е навъртяла 50 000 мили;
2. сп. постигам (време, резултат);
3. разг. виждам, забелязвам;
4. sl удрям, фрасвам;