Речник на думите в българския език

I. n
1. предизвикване, повикване; предизвикателство, покана (за дуел, състезание и пр.); призив (за съревнование); to rise to the ~ издигам се на висотата на положението; to meet a ~ отзовавам се на покана (предизвикване и пр.); a ~ to a game сп. покана за игра;
2. предизвикателство, заплаха; нещо, което нарушава (руши); a ~ to the premises of an argument нещо, което оспорва основната теза;
3. воен. искане на паролата от часовой;
4. юрид. отвод; a ~ to the array отвод на целия състав от съдебни заседатели;
5. препятствие; пречка, спънка;
6. мор. опознавателен сигнал;
7. лай на хрътки, които са попаднали на следа;

II. v
1. предизвиквам, извиквам, поканвам; to ~ to a fight предизвиквам на борба; to ~ s.o. to do s.th. карам някого да направи нещо (за да докаже, че може); прен. хвърлям ръкавица на някого; I ~ you to do it хайде де, дай да те видим; a forgery that ~s discovery фалшификация, която поставя на изпитание опитността на експертите (да я открият);
2. оспорвам; поставям под съмнение; протестирам срещу; to ~ s.o.’s right to (do) s.th. оспорвам нечие право да върши нещо;
3. юрид. правя отвод на;
4. предизвиквам, събуждам (възбуждам) желание за; to ~ the imagination стимулирам въображението;
5. воен. искам паролата (за часовой), документ за самоличност.